Парламентарната система и амбициите на Радев
Виктория Георгиева, коментар за
„ Третият мандат се провали още след неуспеха на първия ”, „ В този парламент няма да може да се сформира държавно управление ”, „ За следващ път сме на прага на избори ”, „ Вървим ли към президентска република? ” – въпреки тези мнения да са направени предходната година, те звучат все по този начин настоящо и към този миг, за жалост.
Мандатът
Нарочно ли Румен Радев връчи третият мандат на Българска социалистическа партия, с цел да продължим да се движим в спиралата „ служебни държавни управления ”, е въпросът, който все по-често си задаваме. Прикрива ли, и то все по-неуспешно съгласно мнозина, Радев упоритостите си за президентска република, е по-същественият въпрос обаче.
След като за втори следващ път третият мандат се озова в ръцете на Корнелия Нинова и Българска социалистическа партия, водачът на социалистите побърза да заяви, че ще инициира една обща лидерска среща, с цел да е по-ефективна от диалозите по настрана с водачите на всяка партия.
ГЕРБ, „ Продължаваме промяната ” и „ Демократична България ” въпреки и с ангажименти, към този момент показаха подготвеност да вземат участие, като сигурно това ще създадат и от Движение за права и свободи и „ Български напредък ”. Само от „ Възраждане ” дадоха своя негативен отговор под формата на рима в формалната си Facebook страница. „ За „ Мерси ” не ме търси ”, иронизирайки бонбоните, които Нинова занесе на Радев при връчването на мандата.
Политическа партия и Демократична България
Разбира се, за следващ път се случи и друго – разочарованието на Демократична България, които към този момент се виждаха с досието в ръце. Те, както и побратимите им от Политическа партия, се приготвят за нови избори, които обаче с всеки идващ избор им носят най-вече подозрения с какъв брой и даже дали ще съумеят да влязат в Народното събрание. Скандалът с NEXO, както и връзките и финансирането от компанията към двете партии, също провокира трус в така и така нестабилните обединения. Политическа партия към този момент се дискредитираха на доста и разнообразни фронтове, като и от ден на ден хора схванаха какво се крие зад лустросаните им визии, Демократична България не престават да са нещо сред орел, рак и щука, а трите партии си водят постоянно друга политика.
Единственият вероятен и що годе сигурен вид за влизане в Народното събрание остава от дълго време спряганата, само че досега неосъществена алтернатива двете обединения да се явят дружно на съвсем несъмнено идните последващи избори. Такава опция не изключи и депутатът от Политическа партия Даниел Лорер, който удостовери, че сега се организират неофициални диалози за „ съставяне на общ фронт, с цел да бъде прекратена поредицата от предварителни национални избори ”.
Избори, избори и отново избори
Макар през последните седмици да имаше клюки, че евентуално третият мандат ще отиде точно в Демократична България, както и подмятания от страна на ГЕРБ и Политическа партия, че може и да дадат поддръжката си подобен кабинет, беше пределно ясно, че мандатът още веднъж е фиктивен и сме се запътили към още едни избори. „ Още едни ” в действителност е неакуратен израз, даващ вяра, че ще са последните, единствените – и край, само че нищо такова към този момент не може да бъде дадено – нито от гласоподавателите към политиците, нито от политиците към гласоподавателите, което прави въпросът толкоз комплициран. Ако казусът е единствено от едната страна, евентуално другата в избран миг би могла да се активизира и да предприеме верните стъпки за излизане от блатото. Но безпомощността е повсеместна.
За разлика от предишния път, когато въпреки всичко се чуха гласове, че след неспособността на втори (тогава) по ред парламент да доближи до болшинство, това би подействало отрезвяващо на множеството гласоподаватели, не се оправдаха. Надеждите, че повече колебаещи се ще стигнат до урните – също. Не единствено, че тези хора не можаха да изберат партия, която да ги съставлява, а с скептицизма и апатията си повлякоха още други. Не са отговорни пасуващите, несъмнено, просто за следващ път хората съблюдаваха стадния принцип.
Миналият път се прокраднаха и гласове, изпълнени с вяра, че политиците ще поумнеят. Месеците по-късно дадоха ясно да се разбере, че ще се случи точно противоположното – някои още по-рязко ще оглупеят – за информация – Политическа партия.
Румен Радев и упоритостите му
И стигаме до този, който доста от дълго време на практика ръководи – президентът Румен Радев. Той ще продължи това със служебното си държавно управление. Поне до април. Все повече са и надигащите се гласове, които питат белким не е правилно, че парламентарната система тотално се изчерпа, а политиците ни неведнъж демонстрираха немощта си. Дали пък, разсъждават някои, няма да е добре да пристъпим към президентска република.
Безспорната рецесия в системата слага Радев на една друга повърхност – като опция на парламентарното ръководство – опция, колкото рискована, толкоз и блазнеща него и хората, които имат изгоди от това. А тук е идващият обоснован въпрос, предизвикващ нова доза опасения – чии ползи пази Радев.
Прави ли ви усещане, че за разлика от съвсем всички политически партии – без значение парламентарно или не показани, към които постоянно е доста шумно, леят се компромати, хвърчат обвинявания – кои правилни, кои не, само че процесът е непрестанен, а президентът някак остава настрани. Е, ще кажат някои – това е по този начин, тъй като самият той е фигура, която заобикаля името му да е забъркано в каквито и да е кавги. Други пък ще възразят, припомняйки репликата му за Крим, неговите позиции, касаещи войната в Украйна и впрочем. Но отново липсва това хистерично натякване до пристъп от всички страни. Докато партиите се заливат с тиня, Радев е дистанциран от тези битки, а в пътите, в които се гмурка в блатото, е единствено когато е сигурен, че ще извлече дивиденти – информация – митингите от 2020г.
Тук са и сериозните опасения, произлизащи от към момента внимателно декларираните му планове. Вероятно множеството са не запомнили, само че през 2018г, в лекция пред студенти от Пловдивския университет, запитан дали е пристигнало време за президентска република, той отговори: „ Дали е пристигнало времето ще проличи от това дали сегашната политическа класа в границите на сегашната конституция взема решение проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна смяна. Тя може да придобие разнообразни форми, само че те ще зависят от жителите, т.е. от вас. ”
Проблемът е, че политическата класа непрестанно показва, че в действителност не е способна да реши проблемите пред страната ни, което налива от ден на ден вода в мелницата на Радев, даже и той най-вече да мълчи по въпроса. Това отново е чудесно определена тактика – когато делата приказват, думите са непотребни. Разбирайте, когато политиците не престават да се провалят даже в опитите си да образуват държавно управление, рано или късно суверенът самичък ще заприказва за конституционна смяна, с която България да стане президентска република.
Какви са рисковете?
И тук отново се връщаме на най-важния въпрос – чии ползи пази Румен Радев? Има няколко благоприятни условия – изцяло допустимо е да се грижи главно за неговите си, без даже да е належащо да обслужва нечии други. Втората алтернатива е да желае да пази ползите на страната си – даже обаче да приемем за изцяло допустима тази позиция, тя мъчно кореспондира с държанието му към Русия. Няма по какъв начин ползите на България да са сходни с тези на Русия – историята го е потвърдила, политиката го е потвърдила, сегашното го потвърждава непрекъснато. И третата, най-лошата алтернатива, е той да пази непознати ползи – дали приказваме за съответна страна или несъмнено лоби, това е по-маловажното.
Без да проучваме сега кое е най-вероятното, Радев несъмнено има един потвърдено значителен минус – излъга се в Политическа партия, което неотдавна самичък призна, излъга се в методите за смяна, налагайки и изкарвайки на политическата сцена всякакви недоносчета и измамници (не единствено ПП), на няколко пъти образува служебни държавни управления, посредством които възкреси за политическата сцена сякаш позабравени рискови муцуни от предишното (бел.авт. – да вземем за пример Бойко Рашков) и тотално се провали в ролята си на обединител, която изнапред му делегира позицията, на която е.
И тук идва задачата на всички партии, най-много на тези (или тази), които въпреки всичките им недостатъци са потвърдили, че могат да ръководят – да съумеят да възвърнат доверието на хората в системата, тъй като този път може да е последният, в който ще имат сходен късмет.
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
„ Третият мандат се провали още след неуспеха на първия ”, „ В този парламент няма да може да се сформира държавно управление ”, „ За следващ път сме на прага на избори ”, „ Вървим ли към президентска република? ” – въпреки тези мнения да са направени предходната година, те звучат все по този начин настоящо и към този миг, за жалост.
Мандатът
Нарочно ли Румен Радев връчи третият мандат на Българска социалистическа партия, с цел да продължим да се движим в спиралата „ служебни държавни управления ”, е въпросът, който все по-често си задаваме. Прикрива ли, и то все по-неуспешно съгласно мнозина, Радев упоритостите си за президентска република, е по-същественият въпрос обаче.
След като за втори следващ път третият мандат се озова в ръцете на Корнелия Нинова и Българска социалистическа партия, водачът на социалистите побърза да заяви, че ще инициира една обща лидерска среща, с цел да е по-ефективна от диалозите по настрана с водачите на всяка партия.
ГЕРБ, „ Продължаваме промяната ” и „ Демократична България ” въпреки и с ангажименти, към този момент показаха подготвеност да вземат участие, като сигурно това ще създадат и от Движение за права и свободи и „ Български напредък ”. Само от „ Възраждане ” дадоха своя негативен отговор под формата на рима в формалната си Facebook страница. „ За „ Мерси ” не ме търси ”, иронизирайки бонбоните, които Нинова занесе на Радев при връчването на мандата.
Политическа партия и Демократична България
Разбира се, за следващ път се случи и друго – разочарованието на Демократична България, които към този момент се виждаха с досието в ръце. Те, както и побратимите им от Политическа партия, се приготвят за нови избори, които обаче с всеки идващ избор им носят най-вече подозрения с какъв брой и даже дали ще съумеят да влязат в Народното събрание. Скандалът с NEXO, както и връзките и финансирането от компанията към двете партии, също провокира трус в така и така нестабилните обединения. Политическа партия към този момент се дискредитираха на доста и разнообразни фронтове, като и от ден на ден хора схванаха какво се крие зад лустросаните им визии, Демократична България не престават да са нещо сред орел, рак и щука, а трите партии си водят постоянно друга политика.
Единственият вероятен и що годе сигурен вид за влизане в Народното събрание остава от дълго време спряганата, само че досега неосъществена алтернатива двете обединения да се явят дружно на съвсем несъмнено идните последващи избори. Такава опция не изключи и депутатът от Политическа партия Даниел Лорер, който удостовери, че сега се организират неофициални диалози за „ съставяне на общ фронт, с цел да бъде прекратена поредицата от предварителни национални избори ”.
Избори, избори и отново избори
Макар през последните седмици да имаше клюки, че евентуално третият мандат ще отиде точно в Демократична България, както и подмятания от страна на ГЕРБ и Политическа партия, че може и да дадат поддръжката си подобен кабинет, беше пределно ясно, че мандатът още веднъж е фиктивен и сме се запътили към още едни избори. „ Още едни ” в действителност е неакуратен израз, даващ вяра, че ще са последните, единствените – и край, само че нищо такова към този момент не може да бъде дадено – нито от гласоподавателите към политиците, нито от политиците към гласоподавателите, което прави въпросът толкоз комплициран. Ако казусът е единствено от едната страна, евентуално другата в избран миг би могла да се активизира и да предприеме верните стъпки за излизане от блатото. Но безпомощността е повсеместна.
За разлика от предишния път, когато въпреки всичко се чуха гласове, че след неспособността на втори (тогава) по ред парламент да доближи до болшинство, това би подействало отрезвяващо на множеството гласоподаватели, не се оправдаха. Надеждите, че повече колебаещи се ще стигнат до урните – също. Не единствено, че тези хора не можаха да изберат партия, която да ги съставлява, а с скептицизма и апатията си повлякоха още други. Не са отговорни пасуващите, несъмнено, просто за следващ път хората съблюдаваха стадния принцип.
Миналият път се прокраднаха и гласове, изпълнени с вяра, че политиците ще поумнеят. Месеците по-късно дадоха ясно да се разбере, че ще се случи точно противоположното – някои още по-рязко ще оглупеят – за информация – Политическа партия.
Румен Радев и упоритостите му
И стигаме до този, който доста от дълго време на практика ръководи – президентът Румен Радев. Той ще продължи това със служебното си държавно управление. Поне до април. Все повече са и надигащите се гласове, които питат белким не е правилно, че парламентарната система тотално се изчерпа, а политиците ни неведнъж демонстрираха немощта си. Дали пък, разсъждават някои, няма да е добре да пристъпим към президентска република.
Безспорната рецесия в системата слага Радев на една друга повърхност – като опция на парламентарното ръководство – опция, колкото рискована, толкоз и блазнеща него и хората, които имат изгоди от това. А тук е идващият обоснован въпрос, предизвикващ нова доза опасения – чии ползи пази Радев.
Прави ли ви усещане, че за разлика от съвсем всички политически партии – без значение парламентарно или не показани, към които постоянно е доста шумно, леят се компромати, хвърчат обвинявания – кои правилни, кои не, само че процесът е непрестанен, а президентът някак остава настрани. Е, ще кажат някои – това е по този начин, тъй като самият той е фигура, която заобикаля името му да е забъркано в каквито и да е кавги. Други пък ще възразят, припомняйки репликата му за Крим, неговите позиции, касаещи войната в Украйна и впрочем. Но отново липсва това хистерично натякване до пристъп от всички страни. Докато партиите се заливат с тиня, Радев е дистанциран от тези битки, а в пътите, в които се гмурка в блатото, е единствено когато е сигурен, че ще извлече дивиденти – информация – митингите от 2020г.
Тук са и сериозните опасения, произлизащи от към момента внимателно декларираните му планове. Вероятно множеството са не запомнили, само че през 2018г, в лекция пред студенти от Пловдивския университет, запитан дали е пристигнало време за президентска република, той отговори: „ Дали е пристигнало времето ще проличи от това дали сегашната политическа класа в границите на сегашната конституция взема решение проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна смяна. Тя може да придобие разнообразни форми, само че те ще зависят от жителите, т.е. от вас. ”
Проблемът е, че политическата класа непрестанно показва, че в действителност не е способна да реши проблемите пред страната ни, което налива от ден на ден вода в мелницата на Радев, даже и той най-вече да мълчи по въпроса. Това отново е чудесно определена тактика – когато делата приказват, думите са непотребни. Разбирайте, когато политиците не престават да се провалят даже в опитите си да образуват държавно управление, рано или късно суверенът самичък ще заприказва за конституционна смяна, с която България да стане президентска република.
Какви са рисковете?
И тук отново се връщаме на най-важния въпрос – чии ползи пази Румен Радев? Има няколко благоприятни условия – изцяло допустимо е да се грижи главно за неговите си, без даже да е належащо да обслужва нечии други. Втората алтернатива е да желае да пази ползите на страната си – даже обаче да приемем за изцяло допустима тази позиция, тя мъчно кореспондира с държанието му към Русия. Няма по какъв начин ползите на България да са сходни с тези на Русия – историята го е потвърдила, политиката го е потвърдила, сегашното го потвърждава непрекъснато. И третата, най-лошата алтернатива, е той да пази непознати ползи – дали приказваме за съответна страна или несъмнено лоби, това е по-маловажното.
Без да проучваме сега кое е най-вероятното, Радев несъмнено има един потвърдено значителен минус – излъга се в Политическа партия, което неотдавна самичък призна, излъга се в методите за смяна, налагайки и изкарвайки на политическата сцена всякакви недоносчета и измамници (не единствено ПП), на няколко пъти образува служебни държавни управления, посредством които възкреси за политическата сцена сякаш позабравени рискови муцуни от предишното (бел.авт. – да вземем за пример Бойко Рашков) и тотално се провали в ролята си на обединител, която изнапред му делегира позицията, на която е.
И тук идва задачата на всички партии, най-много на тези (или тази), които въпреки всичките им недостатъци са потвърдили, че могат да ръководят – да съумеят да възвърнат доверието на хората в системата, тъй като този път може да е последният, в който ще имат сходен късмет.
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ